* * *

Татунчо войвода - орач

Мама на Тонча думаше:
- Хайде се, Тончо, остави
от този пуст занаят,
занаят, мама, хайдутлук.
Мене ми вече дотегна
кървави ризи да пера,
остри саби да изтривам,
търговски глави да скривам.
Тончо на мама думаше:
- Като го, мамо, оставя,
какъв по-добър да хвана,
по-добър и по-печелен?
Мама на Тонча думаше:
- Ти хвани, мама, улови,
пак бащиния си занаят,
занаят, мамо, чифчилик.
Купи си руси биволи,
я някои малки волове,
преори ниви бащини,
бащини ниви, дедини,
посей си бяла пшеница,
ще даде Господ да стане.
Че я на пазар закарай,
продай си бяла пшеница,
вземи си тежко имане
и на мен друго да стане.
Тончо си мама послуша,
съблече дрехи хайдушки,
облече руба търговка,
че излезе в нови кати.
Че ми Тончо отиде
на сливенски съър пазар.
Постла си Тончо абата,
изсипа тежко имане,
по-много жълто от бяло,
ах, че се виком привикна:
- Ой ми ви вази, джамбази,
карайте и прекарвайте,
карайте руси биволи,
карайте малки волове.
Дано си язи харесам
я някой руси биволи,
я някой мали волове.
Карали и прекарвали,
не можал да си хареса.
Най-подир иде циганче,
руси биволи караше
с копринени пюскюли,
с посребрени подкови.
Ах, че ги Тончо прекара,
през ковашката махала,
че там ги Тончо окова
с триста оки железни,
пак им се леко видяло,
че отиде Тончо на нива,
черни угари да оре.
Седем е бразди обърнал,
седем е кила посял,
а на по-надолу не гледал.
Кога надолу погледна,
отдолу иде потеря,
потеря до седемдесет юнака.
Те като в пътя вървяха
и си за Тончо питаха,
минали и си заминали,
никой си Тончо не позна.
Най-подир върви циганче,
то си Тончо позна
и на потеря изказа.
Тончо си копраля завъртя,
докато се обърне на дясно,
само циганче остана.
Тончо циганче думаше:
- Циганче, ще те уловя,
живичко ще те одера,
кожата ще ти напълня
с тригодишен бузалък!
И тъй го Тончо направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010