* * *

Татунчо войвода - орач

Майка Татунчо думаше:
- Синко Татунчо, Татунчо,
хайдутин майка не храни;
продай си, синко, пушката
и остра сабя френгия,
па купи, синко Татунчо,
до два ми брези бивола,
изори бащино угаре,
па посей бяла пшеница,
да храниш, синко Татунчо,
и майка, синко, и баща!
Татунчо майка послуша,
продаде пушка бойлия
и остра сабя френгия,
та купи брези биволи,
изора бащино угаре,
насея бяла пшеница,
па си му и то не стигна,
заварди царски пътища.
Чу се, прочу се до царя,
царя манафи изпратил,
до триста души дружина -
дека Татунча намерят,
главата да му обземат.
Манафи ходят и питат,
за Татунча си разпитват
овчари и говедари,
овчари, повеч орачи,
че Татунчо е бил орач.
Татунчо се сам обади,
манафи Татунчу думаха:
- Абре Татунчо, Татунчо,
ние сме от цар пратени,
дека Татунча намерим,
там глава да му вземеме!
Татунчо само помисли,
па на копралка думаше:
- Мари копральо, копральо,
за три дни съм те отсякъл
и за три дена довлякъл,
току ме сега отъмни
от тия църни манафи.
Па завъртя се Татунчо
на ляво, та па на дясно -
от триста души манафи
току троица остали.
Тий се Татунчо молеха:
- По едничек сме на майка,
за нас, Татунчо, се смили!
Татунчо и тях погуби,
триста им кемери отпаса,
та ги майци си занесе:
- На ти, майко ле, иманье,
хайдутин майка не храни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010