* * *

Татунчо войвода - орач

Ей, мама Дамянчо думаше:
- Синко Дамянчо, Дамянчо,
я остави се, Дамянчо
от този пусти занят,
занаят, холам, пусти хайдутлук.
Ей, че ми се й, сино, додяло
кървави ризи да пера,
чулешки глави да крия
и остри, холам, саби да мия.
Я иди, сино Дамянчо,
покрай път нива забрезни,
изори черни угари,
насей я жълта пшеница.
Дамянчо майка си, холам, послуша.
Отиде в гора зелена,
отсече криво орало
и тънка пръчка копрало.
Отиде, холам, Дамянчо,
покрай път нива забрезни,
два пъти, холам, обърна,
кога третия потрети,
потеря се е задала,
дур седемдесе юнака,
дур седемдесе и седем.
Тий край Дамянча минаха
и на Дамянча думаха:
- Добро ти утро, орачо!
- Дал ви Бог добро, пътници!
- Че не видя ли, орачо,
оттук да мине млад Дамян,
млад Дамян, страшна войвода?
Дамянчо дума потери:
- Потеря тежка, голяма,
сега ми мина млад Дамян -
тънка си пушка носеше,
сабя му във къна стоеше.
И потеря е тръгнала.
Най подир върви чифутче,
чифутче, жълто еврейче.
Дамянчо си се похваля,
как си потеря излъгал.
Че де го зачу чифутче,
то на потеря думаше:
- Потеря тежка, голяма,
вий край Дамянча минахте
и за Дамянча питахте!...
И потеря се й върнала,
та че Дамянча окружи.
Дамян се страшно разсърди -
извади тънко копрало,
че се наляво развъртя;
га се надясно обърна,
току остало, остало
едно ми черно чифутче,
чифутче, жълто еврейче.
То му се милно молеше:
- Прости ми, прости, войвода,
че аз те тебе обадих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010