* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Илийчо думаше:
- Синко Илия, Илия,
мен ми е вейке додяло
от твоят пусти занаят,
занаят, синко, хайдутлук,
човешки глави да крия,
кървави ризи да пера.
Нъщя ги майка опира,
денем ги майка простира,
денем на облачина,
да ги комшии не видят,
да се комшии не сетят,
че ти си, синко, хайдутин!
Продай си, синко, кончето,
чифте пищови на пояс,
тенко шушене от кръста,
та купи до два волове,
до два волове ангели,
та иди синко, да ореш,
на нашта нива пътница,
пътница, нива друмница,
та насей бяла пшеница.
Послушай Илчо майка си,
продаде конче хранено,
чифте пищови на кръста,
тенко шушене от рамо,
купи си до два волове,
до два волове - ангели.
Отиде оран да оре
на тяхна нива пътница,
пътница, още друмница.
Орал е, шу е поорал,
орал е ден до пладнина.
Де се зададе, зададе
де гиди пуста потеря,
та при Илийчо отиде
и на Илийчо думаше:
- Море чифчийче, чифчийче,
не знаеш ли, чифлийче,
де ходи хайдут Илийчо?
Чифчия дума потера:
- Дей гиди, тежка потеря,
отде да знае чифчия
де ходи хайдут Илия,
де ходи, де хайдутова!
Кя си потеря тръгнала,
подир потеря вървеше
едно ми черно циганче.
Той на потеря повика:
- Дей гиди, тежка потеро,
това е хайдут Илия!
Тя се потеря върнала,
че са Илия хванали,
черни му върви развили,
бели му ръки вързали.
Илия дума потеря:
- Отпусните ми ръката
волове да си разпрегна,
че е от Бога грехота
и от хората срамота
да ги в хомотя оставя!
Тя се потеря излъга,
та му ръката отпусна.
Той не разпрегна волове,
изкара сабя френгия,
че се Илия развъртя
наляво, още надясно
цяла потеря кайдйса!
Остави, олан, остави
едно ми черно циганче
и на циганче думаше:
- Постой, почакай, циганче
очите да ти извадя,
на клечка да ги нанижа,
с тях през село да мина,
да гледа мало й голямо,
да гледа младо и старо
как се хайдутин предава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010