* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Стоян думаше:
- Хайде се, синко, остави
от този пусти хайдутлук,
от бащин лесен занаят.
Ти продай пушка бойлийка
и продай сабя френгийка,
че купи ралце писано,
че иди, синко Стояне,
в бащино си чаири,
чаири, росно ливаде!
Стоян си мама послуша,
продаде пушка бойлийка,
продаде сабя френгийка,
че купи ралце писано
от всяка тънка копралям,
че отиде Стоян, Стоене,
в бащино си чаири,
чаири, росно ливаде.
Забразни бразна, повтори,
кога се назад обърна,
отдолу иде потеря,
потеря, черни манафи.
Тий покрай Стояна минаха
и си Стояна попитаха:
- Момченце, ти баш юначе,
не видя ли Стоян войвода,
не чу ли на де отиде?
Стоян манафи думаше:
- Не видях Стояна войвода,
не го чух на де отиде.
И потера го замина.
Най-подир върви циганче,
циганче горзно и омразно,
то на Стояна думаше:
- Стояне, наша войводо
тебе потеря не позна,
аз ще потеря настигна
назаде да я повърна!
Стоян циганче думаше:
- Мирно си върви из пътя!
Циганче мирно не вървя,
то си потеря настигна,
и си я назад повърна,
тя при Стояна отива.
Стоян копралки думаше:
- Копралке, моя габровке,
даврън ми даврън копралке,
даврън ми даврън отърви.
Че си я Стоян улови,
че си я наляво завърти,
га я надясно обърна,
сал циганче остана.
Че си го Стоян улови,
че му кожата той одра,
че му кожата напълни
с деветгодишен бузалък.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010