* * *

Татунчо войвода - орач

Мама на Тончо думаше:
- Тончо ле, мило мамино,
я да се, Тончо, оставиш
от този пусти занаят,
занаят, мама, хайдуклък.
Залови друг занаят,
занаят, мама, чивчилък.
Че мен ми, мама, дотегна,
всеки делник, понделник,
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
търговски глави да крия.
Послуша Тончо майка си,
напълни чанти жълтици,
че на панаир отиде,
че се Тончо провикна:
- Хайде, селяни, карайте,
карайте и прекарвайте
хубави руси биволи,
още си малки волове.
Карали и прекарвали,
но нищо не му хареса.
Най-подир върви циганче,
циганче, черно арапче,
руси биволи караше,
караше и продаваше.
Много са били хубави -
с копринени чулове,
с позлатени юлари,
с посребрени синджири
с малъмени петела,
ала им скъпа цената,
цената - десет хиляди.
Начете Тончо парите
и си биволи подкара.
Край къщи Тончо ще мине,
с тънка свирка засвири,
свирка му свири, говори:
- Я излез, мамо, погледни,
каква съм стока прикупил.
Че купи рало желязно,
отиде горе в балкана,
тънка копраля да сече.
Кога надолу погледна,
отдолу иде потеря
и си на Тончо думаше:
- Момче ле, младо чифликчийче,
знаеш ли и познаваш ли
Тончо млада войвода?
- Зная и го познавам,
но той живее в балкана.
Потеря мина, замина,
най-подир върви циганче,
то си Тончо позна
и на потеря извика:
- Този е Тончо войвода!
Потеря се назад повърна.
Тончо се чуди и мае -
какво да стори, направи,
и на копралка думаше:
- Ако ме, копралке, отървеш
копито ще ти посребря,
рогата ще ти позлатя!
Дорде наляво скочи,
надясно всички избива,
дорде си включи надясно -
барем един не остава.
Че си биволи запрегна,
че си у дома отиде
и на майка си думаше:
- Изорах, мамо, нивата,
ето ти руси биволи,
аз ще в балкана да ида,
при мойте верни другари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010