* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Татунчо думаше:
- Сино Татунчо, Татунчо,
остави се, сино, остави
от тази пусти хайдутлук,
хайдутлук къща не гледа,
хайдутлук деца не храни.
Я вземи, сино, я вземи,
я вземи, сино, та продай,
та продай пушка буйлия
и остра сабя френгия,
откупи рало й волове,
та ори черни угари.
Я пък де му й нивата
край сливненските пътища,
сливненци пътю минуват,
Татунчо угари ореше,
бяла пченица сееше,
хайдушки песни пееше.
Де се и чуло й видяло
хайдутин угар да оре,
бяла пченица да сей,
хайдушки песни да пей?!
Никой Татунчо не позна.
Имало, холам, имало,
едно ми черно циганче,
черничко като катунче,
мънинко като маймунче,
то си Татунчо познало
и на сегмени думаше:
- Сегмени, млади юнаци,
я този, холам, я този
Татунчо, въръл хайдутин,
хайдутин над хайдутите,
войвода над войводите.
Сегмени Татунчо нагазиха,
Татунчо сегмени думаше:
- Сегмени, млади войводи,
я се назад върнете!
Като улови ралото,
ралото, кое копрало;
кат се на ляво завъртя,
та ги положи, положи,
като на нива снопите;
като са на дясно повърна,
та ги й собрало, собрало,
като на нива кръстците,
току остана, остана
едно ми черно циганче,
черничко като катунче,
мънинко като маймунче.
Татунчо на циганче думаше:
- Циганче, черно като катунче,
мънинко като маймунче,
какво да стора да права -
да те живичко одера,
да ти кожата напълня
с девет годишен бузалък.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010