* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Татунчо думаше:
- Синко Татуне, Татунчо,
ад ми са, мама, арниши
от този пусти занаят,
занаят, мама, айдутлук.
Мене ми, мама, омръзна,
омръзна, та ми дотегна,
сутрина рано да раня
на айдушката долчинка,
кървави ризи да пера,
хайдушки саби да мия
и турски глави да крия.
Татунчо майки си дума:
- Я кажи, мамо, я кажи,
че кой занаят да хвана
че кой занаят най-лесен,
най-лесен и най-печален?
- Синко Татуне, Татунчо,
бащин занаят най-лесен,
най-лесен и най-печален.
Я рани рано понделник,
упрегни руси биволи,
та че на нива да идеш,
черни угари да ореш,
бяла пшеница да сееш.
Кат си Татунчо отиде,
изкара брезна и друга,
като надолу погледна,
отдолу иде татарче,
той на Татунча думаше:
- Поможи Бог ти, орачко,
да не е от тук минавал
Татунчо айдутягата?
Ако ли него намерим,
главата ще му отрежем.
Докат татарче издума,
Татунчо бръкна под пояс,
извади остри ножове,
на татарче глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010