* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Татунча думаше:
- Татунчо, синко Татунчо,
хайде си, майка, остави
от този си пусти занаят,
занаят, синко, хайдутлук.
Мене ми, синко, омръзна
кървави ризи да пера,
ръждиви сабли да трия.
Той майка си попита:
- Кажи ми, майко, кажи
кой занаят да хвана?
Майка му Татунча думаше:
- Я хвани, синко, бащиния
занаят, синко, чифчилик,
не те ли, майка, досрамя,
бащини ти ниви остали
неорани, нито копани,
синя си трева обрасла.
Татунчо майка си дума:
- Кажи ми, майко, кажи
кой занаят най-лесен,
най-лесен пък най-печален?
- Татунчо, синко, Татунчо,
бащин ти занаят най-лесен.
Татунчо майка послуша,
напълни чанта с жълтици
и в Анадола отиде,
два пътя на кръст удари,
руси биволи не хареса,
кога надолу погледна
отдолу идат джамбази,
руси биволи караха,
като ги Татунчо съгледа
отдалеко ги хареса.
Той си джамбази питаше:
- Колко им е цената?
А те му отвърнаха:
- Тя им цената висока,
не са тез биволи за тебе.
Той пак ги попита,
те на Татунча казаха -
педесет и пет хиляди.
Татунчо джамбази думаше:
- Ич не ща аз да ви мъча,
с педесет ще направиме,
а петтях ще ги изпиеме
и са пазърлък скъсали
както Татунчо е казал.
Той си биволи улови
и ги у тях заведе.
Заранта рано станаха,
бащина кола нагласи
и си ралото натвари.
Като отвън порти излезе
той му наум текнало,
че трябва копраля да има,
ралцето да си остърже,
биволи да си повърне.
Че си колата отпрегна,
нарами брадва на рамо
та си в гората отиде
копраля да си отсече.
Ходил е три дни
копраля не си хареса,
най-подир Татунчо хареса
една ми тънка габровка,
нея Татунчо отсече.
Зор я на рамо носеше
и я у тях занесе.
Кат си копраля одяла
чекел от три кила сребро сложи,
а на върха - три юза злато е турил.
Биволи тогаз впрегна
и си на нива отиде,
почна Татунчо да оре,
брезна ли, две изкара
кога надолу погледна -
надолу идат триста души черкези
и триста души заптии.
Кат ги Татунчо съгледа
усети че него ще търсят,
но пак си брезните гледаше.
Като край него минаха,
че му черкези казваха:
- Помози Бог ти, орачо,
не си ли чувал и виждал
Татунча млада войвода?
След тях иде циганче,
циганче, черно арапче,
и то на Татунча думаше:
- Помози Бог ти, Татунчо,
искаш ли да те изкажа,
вчера ми беше хайдутин,
днеска си станал чифчия.
Татунчо казал: - Да мълчиш,
да мълчиш, още да търпиш,
ще скоча да те уловя,
със кремък ще те одера,
кожата ти с бодил ще напълня.
Циганче Татунча не слуша
и си черкези извика.
Те се назад върнаха
и си Татунча заградиха.
Кат ги видя Татунчо,
той си копраля повдигна
и на кпраля думаше:
- Копральо, моя другарко,
три дни съм в гора ходил
доде те тебе избера,
ако ме мене отървеш
със злато ще те позлатя.
Като надясно замахна
на всички главите откъснала,
на циганче черно арапче
само му чалмата свалил,
него Татунчо улавя
и както му беше думата
кожата с кремък одира,
кожата му с бодил напълва
и си биволи отпрегна,
и си колата натварил -
от едната страна с пари,
от друга страна - със глави.
Като си в двори влезе,
майка му го питала:
- Синко Татунчо, Татунчо,
много си бързо кандиса
на бащин си лесен занаят,
как тъй бързо изора?
Татунчо майка си думаше:
- Аз си, мамо, нива изорах,
изорах и посеях,
посеях и ожънах,
ожънах и храна продадох,
сега карам парите.
Майка му в кола надникна -
от една страна пари,
от друга страна - глави.
Тогаз му мама продума:
- Синко Татунчо, Татунчо,
главата да ти заорат,
заорат и закопаят,
вълкът на куче не става,
нито кучето на вълк,
вълкът си козината сменява,
но му адетят остава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010