* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Тодорча думаше:
- Тодорчо, дете мамино,
я впрегни руси биволи,
да идеш, мама, да сееш,
да сееш, мама, да пръскаш
жълта пшеница, ечемик
на нашта нива голяма.
Тодорчо мама послуша,
че упрегна руси биволи,
та си на нива отиде
да пръска жълта пшеница,
жълта пшеница, ечемик.
Още й рало не набил,
отсреща идат чардари,
чардари, още потеря.
Най-отпред върви арапче,
то на Тодорчо думаше:
- Тодорчо ле, хайдутино ле,
за тебе идем, Тодорчо,
главата да ти отрежим
и на кол да я забучим!
Тодорчо дума арапче:
- Арапе, чер душмано,
ако ме сега издадеш -
кожата ще ти одера,
главата ще ти отсека!
Че си каздиса арапче,
че си Тодорчо издаде,
Тодорчо дума копрали:
- Копральо ле, сестричке ле,
ако ме сега избавиш
ручката ще ти позлатя,
ручка и още ралото.
Хайдук бил мамин Тодорчо,
че си копраля подхвана,
кога се наляво обърна -
главите им се търкалят,
като на бахча зелото;
кога се надясно обърна -
фесовете им червенеят,
като на бахча пипера.
Че той ми копраля остави,
че щото имане имаха
той го в торба си е турил,
турил и в къщи занесъл
на своята майка грохнала.
Той си на мама думаше:
- Майко ле, стара майно льо,
хайдук си къща не храни,
хайдук си майка не жали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010