* * *

Татунчо войвода - орач

Мама на Тончо думаше:
- Тончо ле, мило мамино,
я да се, мама, оставиш
от този лесен занаят,
от този, мама, хайдутлук,
че мен ми, мама, дотегна
всяка неделя, понеделник,
хората отиват в черква,
пък аз, мама, отивам
в реката на белилото
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия
в зимници, зад возилници.
Че вземи крави ялови,
че иди, сине, разори
бащини черни угари,
да посееш бяла пшеница.
Тончо майка си послуша,
че изведе крави ялови,
отиде Тончо в полето,
разора черни угари.
Край него мина потеря,
потеря, турски сердари.
- Да ти помага Бог, орачо!
- Дал ви Бог добро, момчета!
- Тръгнали сме да търсим
Тончо войвода голяма.
Да не би оттук да е преминал?
Тончо им хитро отговори:
- Не съм го Тончо виждал,
най съм го вчера поразбрал.
Вчера е за Русе заминал,
заминал да пазарува.
Ах, че си Тончо отиде,
накрая в гора зелена,
отсече тънка копраля
от два ми бука близнака,
там си потеря причака.
Като се Тончо развъртя,
всичките до един избива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010