* * *

Татунчо войвода - орач

Татунчо, силен войвода!
Дойде Татунчо у майка,
дойде Татунчо на гости,
стисна го майка, прегърна:
- Седи си, Тунчо войвода,
продай си пушка хайдушка
и остра сабя огнена,
купи си зиглар волове,
купи си рало ситливо,
ори, засевай пшеница,
таткови ниви широки!
Татунчо майка послуша,
продаде пушка хайдушка,
и остра сабя огнена,
купи си зиглар волове
и купи рало ситливо,
оре, засева пшеница.
Като ореше, пееше,
хайдушки песни пееше.
Отдолу иде потера
и на орача думаше:
- Орачо, прости, орачо,
знаеш ли Татунчо войвода,
чул ли си нещо за него?
- Нито съм видел Татунчо,
ни съм чул нещо за него!
Дигна Татунчо ралото,
замаха лево надесно,
едни като пилци бягаха,
други мъртви останаха.
Татунчо им взема кемера,
кемеря, пълен с жълтици,
и при майка си отиде:
- На, земи, мамо, кемеря,
кемеря, пълен с жълтици,
ти право беше казала -
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010