|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Татунчо войвода - орач
Татунчовата майчица,
тя на Татунчо думаше:
- Татунчо, сине Татунчо,
остави се, сине, остави се,
от тоз пусти хайдутлук,
продай си конче хранено,
продай си пушка бойлийка
и тънка сабя френгийка,
купи ли лиси биволи,
купи си рало желязно,
изори бащини нивя широки,
изори черни угаи,
посей ги с бяла пшеница,
чифлика е сербез занаят.
Татунчо мама си послуша,
продаде конче хранено,
продаде пушка бойлийка.
Татунчо угар ореше,
тамън си угар ореше,
отдолу иде потера.
Покрай Татунчо минават
и си Татунчо питаха:
- Не видя ли, Татунчо, войвода,
покрай теб, Татунчо, да мине?
Като потера отмина
едно ми черно татарче,
татарче, черно манафче,
то си Татунчо познало
и на Татунчо думаше:
- Татунчо, млад войводо,
на теб ли, Татунчо, остана
чифлик, холан, да правиш?
Татунчо дума татарче:
- Татарче, черно манафче,
ако ме мене издадеш,
жив ще те тебе одера!...
Добрич, кв. Рилци (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|