* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Татунчо думаше:
- Татунчо, синко Татунчо,
Татунчо, един на мама,
откажи се, синко Татунчо
от този пусти хайдутлук,
хайдутлук къща не гледа,
хайдутлук глава затрива!
Я продай чифте пищофи, (2)
я продай сабя френгия,
купи си черни биволи,
изори черни угари,
посей си златна пшеница -
харен си живот поживей.
Татунчо страшен войвода,
Татунчо мама си послуша,
продаде чифте пищофи,
ала си сабя не даде,
купи си черни биволи,
изора черни угари,
пося си златна пшеница.
Че дойде време за жътва, (2)
Татунчо в Балкана отиде, (2)
жътвари бържу да фаща,
по-скоро зърно да сбере.
Честа е мъгла паднало,
черни се облаци задали,
силни ветрове задухали.
Не било черни облаци,
не било силни ветрове,
най-било, холам, най-било
дружина върли хайдути,
те си Татунчо търсиха,
търсиха и го хванаха,
и на Татунчо думаха:
- Хайде, Татунчо, със нази,
дружина да си поведеш,
в Балкана хайдутлук да правим!
Ако, Татунчо, откажеш (2)
дружина да си поведеш -
прах-пепел ще те направим!
Татунчо нищо не каза,
бърже си сабя извади
и се наляво завъртя,
наляво, още надясно -
всички ги бърже насече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010