* * *

Татунчо войвода - орач

Татунчовата майчица,
тя на Татунча думаше:
- Татунчо, синко Татунчо,
остъй са, синко, остъй са
от този пусти хайдутлук!
Продай си конче хранено,
продай си пушка бойлийка,
и тънка сабля френгийка,
купи си лиси биволи,
купи си рало желязно,
изори бащини нивя широки,
изори чарени угари,
посей ги с бяла пшеница -
чифчилика й сербез занаят.
Татунчо мама си послуша.
Продаде конче хранено
и тънка пушка бойлийка,
и тънка сабля френгийка.
Купи си лиси биволи,
купи си рало желязно -
изора бащини нивя широки,
заора черни угари,
пося ги с бяла пшеница.
Тамам си угар ореше,
потеря край него минава
и си Татунчо попитаха:
- Не видя ли Татунчо войвода
край тебе, холам, да мине?
Татунчо дума потеря:
- Не видях, не видях, не зная...
Едно ми младо татарче,
татарче, черно манафче,
то си назаде останало
и си Татунчо познало,
и на Татунчо думаше:
- Татунчо, млада войвода,
на тебе ли, Татунчо, остана
черни угари да ореш,
бяла пшеница да сееш?
Татунчо дума татарче:
- Татарче, черно манафче,
ако ме мене издадеш,
жив ще те, холам, одера!
Татарче потеря достигна
и на потеря думаше:
- Този е Татунчо войвода!
Че се назаде върнаха,
при Татунчо да си отидат.
Докат при Татунчо отидат,
Татунчо черясло извади
от неговто рало желязно,
че си черясло завъртя,
завъря на ляво й на дясно -
всички до един изтрепа
и пак се с хайдутлук захвана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010