* * *

Татунчо войвода - орач

Татунчовата майчица,
тя на Татунча думаше:
- Татунчо, синко Татунчо,
остави се, синко, остави,
от този пусти хайдутлук,
хайдутлук, пусти душманлък -
продай си чифе пищови
и тънка сабя френгия,
и дълга пушка бойлия,
купи си лиси биволи,
изори нивя бащини!...
Татунчо слуша майка си -
продаде чифте пищови
и тънка сабя френгия,
и дълга пушка бойлия,
купи си лиси биволи,
купи ги и ги зажегли.
Право в гората отиде
да си Татунчо отсече
едно малко касенче.
Три дни из гора е ходил,
докато си е намерил
едно никакво касенче -
дванайсе педи дължина
и тринайсе дебелина...
Право на нива отишъл,
упрегна лиси биволи,
изкара бразна и втора.
Кога на трета обърна,
той е назад погледнал
отгоре идат хайдути
с девет байряка хайдушки,
сеймени билюкбашии.
И тий Татунчо думаха:
- Бре, колай геле, чифчийко,
виде ли такъв човек да мине?
Татунчо дума хайдути:
- Не видях, холан, не видях,
тъй такъв човек да мине!
Минали и заминали.
Най-подир върви арапче,
арапче грозно, омразно,
и то хайдути думаше:
- Назад, назад се върнете,
дето го търсим - този е!
Че се назад върнали,
и са Татунчо уловили,
назад му ръце извили,
извили, още свързали,
и на Татунчо думаха:
- Що ни, Татунчо, напусна -
дали ти глава отрежем?
Татунчо дума хайдути:
- Не ми главата отрязвайте,
най ми ръце отпуснете,
да си биволи отжегля,
че е от хората срамота
и е от Бога грехота!
Ръцете му отвързали.
Не си биволи отжегли,
най си грабна Татунчо
най-малкото си касенче.
Като надясно засука,
кат' се наляво обърна -
само арапче остало.
Татунчо дума арапче:
- Дали ти глава отрежа?
Арапче му се молеше:
- Не ми главата отрязвай,
дясна ми ръка отрежи,
ляво ми око извади -
да ходя, да ти приказвам
твойте, Татунчо, чудеса!
Не му ръката отрязал,
нито му око извадил,
най му главата отрязал,
че го на толум той одрал,
и толума напълнил
с деветгодишен бузалък!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010