* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ела се, синко, остави,
от този пусти хайдутлук,
че ми се веке додея
кървави ризи да пера,
челяшки глави да крия!
Продай си конче хранено,
та купи серес биволи,
разори черни угари,
посей бяла пшеница!
Стоян мама си послуша,
продаде конче хранено,
купи си серес биволи,
направи добро орало,
че отиде да си оре
черни ми, холам, угари,
да сее бяла пшеница.
Като на нива отиде,
орал е Стоян, що орал,
поспрял е да си почине.
Като си Стоян починал,
тъмна се мъгла вдигнала;
Стоян мама пътя погледна -
каква е тази ми мъгла?
Видял Стоян, че не е мъгла,
ами са триста юнаци,
негова вярна дружина.
Вървели, та са заминали -
никой Стояна не позна.
Най-наподире си вървеше
малко ми, черно арапче -
то си Стояна познало,
и на Стояна думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
дали те дружина кажа?
Стоян арапче думаше:
- Арапче, мило другарче,
не ме дружина казувай,
че ще те живо одера -
кожата ще ти напълня
с зелен, холам, бузалък!
Арапче Стоян не слуша,
ами на дружина каза.
Дружина назад се върнаха,
та при Стояна отиваха.
Стоян копралю думаше:
- Копральо, тънка, висока,
ако ме сега отървеш,
коряка ще ти посребря,
и върха ще ти позлатя!
Че се е Стоян завъртял
на десна ми, холам, страна;
кога се наляво върна,
всички юнаци паднали,
току арапче останало.
Арапче Стояну дума:
- Стояне, младо юначе,
не ме, Стояне, затривай -
по света, холам, да ходя,
и юнашство да ти хвалям!...
Стоян арапче не слуша,
ами го живо одрал,
и му кожата напълнил
с зелен, холам, бузалък -
каквото се е обрекъл...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010