* * *

Татунчо войвода - орач

Майка на Стоян думаше:
- Хайде се, мама, откажи
от тоя пусти хайдутлук -
хайдутин къща не гледа,
той се на булка не радва
и дребни деца не милва,
и стара майка не радва.
Ами, Стояне, захвани
бащиния си занаят.
Той има ниви хубави
и беше добър чифчия.
Остави пушка и сабя,
купи си черни биволи,
разори черни угари,
та посей бяла пшеница.
Хамбарите си напълни
с едра златна пшеница
и в мази бъчви с вино.
Да видиш, сине Стояне,
как се весело живее
и хайдутлук ще ти отстине.
Стоян майка си послуша,
пушка на таван захвърли,
сабя пред хамбар закачи,
че на пазара отиде,
купи си черни биволи,
извади кола прогнила
плугове в ръжда потънали.
Всичко наново поправи,
че си на нива отиде,
на най-малката нивичка,
като я от синор започна,
другия докато не стигна,
не си е Стоян отишъл.
Майка му хляб му носеше
и на Стоян думаше:
- От тебе чифчия ще стане,
но сам се чифлик не прави,
ти трябва да се ожениш,
добра другарка да вземеш.
Тя ще в къщи шета,
работници да посреща,
а пък ти с тях на къра.
Стоян на майка си думаше:
- Кажи ми, мамо, учи ме,
че коя ли да взема
на тебе хакър да прави
и на мене лика прилика.
Майка на Стоян отговаря:
- Я иди, мама Стояне,
долу в долната махала,
Еленка, мама, да срещнеш.
Тя си е мома хубава.
Лична е, синко, прилична
и от комшии похвалена.
Пък е и от нашето коляно.
Тя ти е лика, прилика.
Ако се за нея ожениш,
блажен в живота ще бъдеш.
Стоян майка си послуша
когато слънце захожда,
моми за вода отиват,
Стоян на кладенци отива,
там си Еленка завари.
Тръгнала да си отива,
Стоян след нея отива.
Еленка дума на Стоян:
- Аз съм съгласна с тебе
двама да се вземем,
но ако хайдутлук оставиш!
Хайдутин къща не гледа,
на стара майка не шета,
на млада булка не се радва
и дребни деца не милва.
Ако се, Стояне, заемеш
бващин си занаят да хванеш
и аз да ти помагам,
спокойно да си живеем.
Ако това не може -
не си, Стояне за мене.
Стоян и на нея обещава,
и вярна клетва той дава,
че хайдутлук оставя.
Тръгнал е вече на нива,
пушка на таван захвърлил,
сабя пред хамбар закачил,
заорал с черни биволи.
Изорал Стоян малката,
тридесет и трите дюлюма.
Че се съгласи Еленка,
мене менили, годеж правили,
в неделя ще им е сватбата.
Стоян на пазар ще иде
в Димотик град пазарски,
за сватба да пазаруват.
И си с Еленка приказват
какво трябва да купят -
в неделя ще е сватбата.
В петък си Стоян отиде
в Димотик града голяма,
улица не си остави.
Нали е със сърце хайдушко
по-малко пазарлък гледаше,
повече обир да свърши.
Два дни из Димотик той ходи
и си Стояна гледаше -
да има къщи богати,
обир той да направи.
Много обири направи
и никой не го усети.
За сватба вече пазарува.
Едно с пари купува,
две с ръка прибира.
Набави Стоян, набави,
от колкото му трябваше -
два пъти повече той има.
Тръгнал е да си отива.
На път му се е случило
едно ми жълто чифутче,
чифутче, младо сарафче.
Че се е при него отбил.
Какво е сторил, направил,
но грош пари не му е оставил
и тръгнал, вече заминал.
Като из пътя той вървял,
в гора зелена поседнал,
да си Стоян провери
дали е всичко той купил
по Еленкината поръчка
и колко е пари похарчил.
Пустото жълто еврейче,
то при пашата отива
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
хатър да не ви остана.
Вий си Стоян търсите,
а Стоян е тука в града.
Много обири направи,
два дена из града той ходи
и си обири той прави.
И днеска дори при мене
каквото стори, направи,
грош пара на ми остави.
Тогава се пашата усети,
бързо сеймени изпрати -
Стоян да си застигнат,
при наго да го доведат.
И са сеймени тръгнали,
и са Стоян намерили.
Поседнал Стоян в гората,
и си парите четеше.
С колкото пари отишъл,
два пъти повече станали.
Че го сеймени хванали
и при пашата откарали.
Стоян при пашата отишъл
и се на пашата молеше:
- Прости ми, пашо Димотенски!
Последна грешка направих...
Аз хайдутлук оставих,
купих си черни биволи,
разорах черни угари,
но сам чифлик се не прави.
Реших аз да се оженя,
от хайдутлук да се откажа.
И си годежа направих.
Нали е сърце хайдушко,
прости ми, пашо, освободи,
сватбата да си направя.
И тебе, пашо, аз каня,
и ти на сватба да дойдеш.
Хайдутлук няма да правя.
Пашата на Стоян дума:
- Аз ще те, Стояне, освободя,
ако ми я ти доведеш,
твоята годеница Еленка.
Я седни, писмо напиши,
ще ти кончето освободим,
то да им хабер занесе.
Стоян си писмо написа,
сложи на конче в дисаги
и му кончето пуснаха.
Когато си кончето отиде,
като го видя майка му,
жално заплака и отиде,
и на Еленка продума:
- Еленке, чедо по сърце!
Тъй ни е било писано -
една неделя радостна,
но не е било на добро...
И й писмото подаде.
В писмото той й пишеше -
пашата Стоян ще пусне,
когато Еленка той види.
Да отиде да го освободи.
Еленка на мама си дума:
- Мамо ле, старо свекърво,
Стоян си беше хайдутин
няма ли дрехи различни,
различни дрехи, хайдушки?
Я ми сандъци отвори.
Сандъци са отворили
и в тях Еленка намери
дванадесет дрехи сейменски
и един чифт дрехи гавазки.
Че си Еленка повика
дванадесет нейни другарки.
В сейменски дрехи облече,
дванадесет саби закачви,
дванадесет коня оседла.
Себе си Еленка облече
в тези дрехи гавазки
и на другарки думаше:
- Ние ще, другарки, отидем
в Димотик града голяма,
Стоян да освободим,
юнашки коне разпрягайте,
саби си яко въртете,
да не се никой досети,
че вие сте жени страхливи.
Тръгнали и са отишли.
Като са в града стигнали,
който ги види разправя:
- Пристигна младо гавазче
със сербез върли сеймени.
Какво ли зло има да видим?...
Като при пашата стигнаха,
пашата ги добре посрещна,
ниско им се той поклони
и на гавазче продума:
- Буюрун, гаваз ефенди!
Биляр кафе да пием.
Но му гавазче отговаря:
- Пашо ле, пашо ефенди,
аз не съм дошъл да пия,
нито гости да ти правя.
А най съм дошъл, пашо ле,
царска заповед да изпълня.
По-скоро пускай онзи
дето са ти го предали,
да си затвора освободиш,
че други щели да дойдат.
А този, пашо ефенди,
при султана ще откарам.
Бързо пашата нареди,
че си затворници извади
и на гавазче предаде.
Гавазче сербез продума:
- Де гиди, царски сеймени!
Тънки си саби извадете
и си очите отваряйте.
Ако един отървете -
с главите си ще заплатите!
Кога се Еленка огледа -
само Стоян го нямаше.
Гавазче дума на пашата:
- Къде е Стоян хайдутин?
Него пашата задържал,
че ще му дойде либето
откуп тук тя да остане.
Но гавазчето продума:
- Защо Стоян не дадеш,
или се от мен опасяваш,
че няма да го опазя?
Лично го на мен ти предай,
с главата си ще отговарям,
ако си Стоян изтърва!
Сам си пашата отиде
и си Стоян отведе,
окови му от краката взема
и на гавазче предаде.
Гавазче дума на Стоян:
- Стояне, баш хайдутино!
Само за теб сме пратили,
при султана да те заведем
да види какъв си хайдутин,
дето си света заплашил.
Ако ли смееш да мръднеш,
на място ще те оставя.
И към сеймени се обърна:
- Хайде се вече приготвяйте
и остри саби извадете,
конете си разярете и ги пазете.
Стоян си на мен оставете,
аз с него ще се разправям.
Туй като слуша пашата,
на мястото си замръзна.
Че прати свои сеймени,
отвън ги града изпрати.
Вървели, що вървели,
в най-буйна гора навлезли.
Гавазче дума, продума:
- Де гиди, върли сеймени,
я апузи сберете,
близо до мен доведете.
Нали ги близо довели,
че им гавазче думаше:
- Хайде си всички вървете,
жени и деца приберете,
семейства си подредете,
вече за хайдутлук не мислете.
Ако ми пак попаднете,
никому живот не давам.
Само Стоян да остане,
да видим какво да напрадвим.
Стоян на гавазче се молеше:
- Пусни и мене, гавазче,
че и аз имам семейство
и имам млада булчица.
Сега в неделя сватбата,
на майка мила отмяна
и се от хайдутлук отказвам.
Еленка на Стоян дума:
- Ако си видиш либето,
можеш ли да го познаеш?
Стоян на гавазче думаше:
- Може ли да не го позная!
Еленка шапка отложи,
руса си коса разпери
и си на Стояна думаше:
- А сега дали ще познаеш?
Стоян си глава наведе
и се от нея засрами.
Че му Еленка думаше:
- Знаеш ли, либе Стояне,
как се пред мен закълна
и вярна ти дума даде -
от хайдутлук да се откажеш?!
Тогава се другарки обадиха,
на кон Стоян вземаха
и са в тях отишли,
стара им майка зарадвали.
И си сватбата почнали.
Еленкините другарки
и шаферки станали.
Еленка писмо написа,
до пашата Димотенски:
"Каним те, пашо, на сватба.
Що беше младо гавазче -
то беше Стоянова годеннница;
що бяла дванадесет сеймени -
те бяха нейни другари,
ала са близки шаферки.
Каним те, пашо, да дойдеш,
сватбата си да завържеш
и приятели да станем.
Да не ни вече закачат,
от хайдутлук се отказваме,
чифчии вече ставаме,
бащин стар занаят почваме!"
От тогаз Стоян на нива,
стара си майка радваше,
Еленка му помагаше.
Напълни хамбари със жито
и в мазата бъчви със вино.
Весело си заживяха,
от сърце си рожби добиха,
радост в къщи голяма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010