* * *

Сирак се моли на Бога за болна сестра

Рано ми Димитър подрани
на ден, на Димитровден
и си дюкянче отвори,
отвори и го помете.
Златно кандило запали,
срещу слънце се обърна,
обърна и се прекръсти
и се на Бога помоли:
- Виждаш ли, Боже, чуваш ли,
стана ми девет години
откак съм сирак останал,
без баща, още без майка,
сал с едно болно сестриче,
ни оздравява, Боже, нито умира,
нито ми прошка дава,
и аз да се, Боже, оженя,
оженя, още задомя.
Ах, че го Господ съжали,
че му сестричката оздрави,
че се Димитър ожени,
ожени и се задоми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010