* * *

Сирак се моли на Бога за болна сестра

Рано ми Димитър подрани,
на деньо, на Димитровден,
да си дюкяна отвори,
дюкяна обущарския.
Отвори го и помете,
и се на Бога помоли:
- Боже ле, Вишен Боже ле,
дето съм клето сираче,
без мама, още без баща,
сестра ми болна и тя лежи,
ни умира, Боже, ни оздравява,
ни ми прошка на мен дава
и аз да са, Боже, оженя!...
Че къде стоя Господ, зачу го,
зачу и той молбата,
че даде Господ, че даде,
че му сестрата оздравяла,
оздравяла и се оженила.
Нали се и Димитър оженил,
оженил и се задомил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010