* * *

Сирак се моли на Бога за болна сестра

Рано Димитър подрани,
рано ми, на ден Димитровден.
Той си дюкянче отвори,
поръси Димитър, премете,
запали златно кандило
и се на Бога помоли,
жално Димитър заплака:
- Кой, Боже, кой като мене,
кат мене, клето сираче,
без нийде, Боже, никого,
без баща, Боже, без майка,
сал с една мила сестрица
и тя е далеч от мене,
чух, че е била болнава.
Дорде Димитър издума,
старец на порти изхлопа,
на Димитър хабер донесе,
че сестра му е умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.