* * *

Сирак се моли на Бога за болна сестра

Рано ми Димитър стана
на връх ден, Димитровден,
и си е стадо подкарал,
подкарал горе в Балкана.
С меден си кавал свири,
кавал свири, Богу се моли:
- Боже ле, Вишни Боже ле,
не ми ли стига, Боже ле,
дето съм клето сираче,
без мама, още без баща,
с двама братя в гроба,
една ми сестра остана
и тя се болна залежа,
ни умира, Боже, ни оздравя,
ни на мен прошка дава,
че аз да се, Боже, оженя.
Че чул го Господ, зачул го,
че му сестрата оздравяла,
оздравяла и се оженила,
че се Димитър оженил,
оженил и задомил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.