* * *

Сирак се моли на Бога за болна сестра

Димитър рано подранил,
рано ми, на ден Димитров,
че си дюкяни отключи,
запали златно кандило
и се на Бога помоли:
- Боже ле, вишни високи,
чуваш ли, Боже, виждаш ли,
останал съм клето сираче,
без баща, още без майка,
със една мила сестрица.
И тя е болна, неволна,
девет години как лежи,
не умира, Боже, не оздравява.
Не мога да се оженя
с друга да се събера,
или я, Боже, прибери,
или я, Боже, харижи.
Като го Господ зачува,
зачува и го съжалил,
че му сестрата хариза,
хариза, още оздрави,
че я Димитър ожени,
а подир нея и себе си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.