* * *

Сестра жертва син заради брат

Илия беда победи -
от него турчин загинал,
а искат глава за глава.
Илия пусто сираче,
нема си нигде никого,
ни баща, още ни макя,
ни брата, нито сестрица;
сал има сестра чичова,
и она си е далеко -
у гора, у лилякова...
Он си при сестра отиде,
па си на сестра говори:
- Сестро ле, сестро Лиляно,
като ме беда победи,
от мене турчин загинал,
а искат глава за глава,
дека че глава да земем?
А сестра му си говори:
- Не бой се, брайно Илийо,
я имам сина мнозина,
мнозина, дури десет душ;
девет душ ми са женети,
Никола ми е неженет,
нему че глава да иде;
айде д'идеме къде дом...
Илия сестра послуша,
та си очели къде дом.
Макя Никола говори:
- Сине ле, синко Никола,
заженил се е укя ти,
укя ти, сине, Илия,
отдалеч зима невеста,
отдалеч, дури от Солун,
айде да идем на помощ,
на помощ младо деверче.
Никола макя послуша.
Макя му дрехи тражеше,
със сълзи дрехи облива;
сестра му чембас решеше,
със сълзи чембас облива;
баща му порти отваря,
със сълзи порти облива;
бракя му коня стегаха,
със сълзи коня обливат.
Па се премени Никола
у тази силна премена,
па си на макя говори:
- Мамо ле, мила майчице,
лош съм си съня сънувал -
мътна ме вода занела,
църни ме кърви заляли,
този си съна не добър...
Макя Никола говори:
- Не бой се, сине, не бой се,
този си съня най-добър -
мътна е вода ракия,
църни е кърви виното,
я укя ти че да дава
да пиеш, още да ядеш...
Никола конче окачи,
турна е нога зенгия,
през Будин града премина,
на Солун града отиде,
на Солунската капия.
Там го чекат три турци,
три турци, върли джелате -
един го фана за ръка,
други му коня фанало,
трети му глава отсекъл.
Никола тръпен продума:
- Проклета да си, мале ле,
защо ме тизе издаде,
та язе младо загинах!
Дека е паднал Никола,
Никола, много праведен,
там се манастир отворил;
дека му нозе паднали -
там са два бора никнали;
дека му ръце паднали -
там е босильок никнало;
дека му коса паднала -
тамо е гора никнала,
я гора, още дафина;
дека му снага паднала -
тамо се църква отвори;
дека са кърви паднали -
тамо е чешма станало...
Макя му болна легнала,
лежала малко ни много,
до девет годин лежала,
десетата прибрала,
девет постилки съдрала
и още девет сглавници,
и още девет завивки.
И са я съде водили,
по църкви и манастири,
по врачки и вражалици.
Още не са я завели
на Николовийо манастир;
и тамо са я завели,
у платно кости увили,
тамо са кости занели,
на Николовийо манастир,
та си грехове изказа -
как си е сина издала.
Тогай се с душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009