|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра жертва син заради брат
Весел Марко весел коня язди,
а сега го невесело язди;
самур кожух наопако носи,
зердав калпак над очи надноси;
не смееше никой да го пита.
Попита го Елица сестрица:
- Весел брайно, весел коня яздиш,
а сега го невесело яздиш?
Отговаря Марко Кралевича*:
- Снощи пойдох царю на дивана,
насреща ми до два латинина,
латински ми вера пропсуваха,
и при вера майка споминаха.
Я погубих до два латинина,
двама брата между девет сестри.
Сега некят кърви да им платим,
нало сакат глава на замена.
Отговори Елица сестрица:
- Не бой ми се, Марко мили брате,
я си имам дор до девет сина,
десетийо Дуко мало дете;
се си Дуко на тебе прилича,
да пратиме него на замена,
та си стана майкя на Дукоте:
- Айде, Дуко, уйкя ти се жени,
айде, Дуко, сватове да каниш.
Па йе дошъл Дуко от Дукяне,
Додека го майкя разрешила,
с сълзи го йе майкя изкъпала.**
Отговаря Дуко на майкя си:
- О ти майко, о ти стара майко,
я не идем веке да не доидем,
нало идем сватове да каним,
заш си рониш сълзи по образи.
Отговаря майка на Дукате:
- Мило сино, Дуко най-малечки,
не те пращам сватове да каниш
тук те пращам глава да ти вземат
да избавиш уйкя от глобови.
Разсърди се Дуко добър юнак,
па везседна коня ветрогоня,
и отиде в земя Латиненска
Латиненска, преко бели Дунав,
на Латинки Дуко дума дума:
- Бре Латинки, моми русокоси,
и сум дошол мома да избирам
и сум дошол глава да ви давам,
мома сакам язка за мене си;
глава давам язка за уйкя ми!
Подигнале моми руси глави,
погледнале Дука с вакли очи
и видели юнак над юнаци,
Дуко грее като ясно сънце,
проговоря мома Съботина:
- Ей та тебе, Дуко, добър юнак,
не сакаме глава от рамена
ер си юнак от юнака роден,
нало зимай - коя ти йе драго,
да я водиш в земя Дуканинска,
да я любиш у ваклите очи!...
Дуко взема мома Съботина.
Отведе я в земя Дука.
София; зап. С. Филаретов (Български книжици, 1858, № 5, с. 159,
№ 1; =Каравелов, Нова песнопойка, 1878, с. 33 - "Марко"; =Каравелов-Лавров,
№ 79; =БНТ 1, с. 646 - "Весел Марко, весел коня езди").
Не е ясно дали песента в ръкописния сборник на Каравелов (подготвен
между 1860 и 1864 г., а отпечатан от П. Лавров през 1905 г.) е заета от него
директно от "Български книжици" или му е предоставена от записвача
Сава Филаретов. В периода между подготвянето на сборника и неговото издаване
тя е включена в Каравеловата "Нова песнопойка" (1878 г.), където е
добавен стихът "Отговаря Марко Кралевича" (отбелязан с *) и е съкратена
почти цялата втора половина на песента - от ** насетне. (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009
|