|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра жертва син заради брат
Извикал ми е Никола
низ тая гора зелена:
- Бре варай, Боже, до Бога!
Еврейче е загинало у мои равни двори;
глава за глава искат,
я немам глава да дадем,
моя че глава да ойде!...
Дочула го сестра му Милица,
па на Никола говори:
- Не бой се, брате Николе,
я си имам девет сина,
осмина - се женени,
деветото е младо ергенче.
Довечера да ми дойдеш,
сите редом да гледаш,
кого че да избереш,
тогова там че пратиме!
Кога беше довечера
дойде Никола у сестра си на гостье
и я кани на сватба
спрема нойните синове;
на сватба ги кани и дума си думат
кое че девер да биде...
Сите ги редом гледали,
деветия са аресали -
оно си е младо ергенче,
та па е младо козарче
на име Илия.
Майкя му вели-говори:
- Сино Илийо, Илийо,
уйкя те кани на сватба
младо деверче да бидеш,
млада невеста да водиш,
голема тафра да чиниш!
Илия се зарадува,
дека че девер да биде.
Майка му справяше,
справяше и се плачеше -
се си Илия жалеше;
баща му здравица точеше,
точеше и се плачеше -
се си Илия жалеше;
брайкя му коня седлея,
седлея и се плачея;
снаи му колак месея,
месея и се плачея.
Илия им говореше:
- Оти ме сички справяте,
справяте и се плачете -
дали нема кой козите да пасе?!
Майкя го тийо учеше:
- Кога че минеш през полето,
немой коня разиграти,
немой пушки изфърляти,
не криви калпак на очи -
сите са турци сватове,
че им падне не свидно,
не мой да те погубат!
Илия майкя не слуша.
Кога си беше през полето,
врана си коня разигра,
тънка си пушка изфърли,
накриви си калпак над очи.
Играеки сос коньо,
на уйкя улезна у дворо.
На дворо до три огньове,
на огньове турци седат,
та фаная млад Илия,
жив го у огино фърлия.
Извика си млад Илия:
- Уйчо ле, не оженил се
и не повел уйна по себе!...
неуточнено, Кюстендилско (Любенов 2/1891, с. 112, № 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009
|