* * *

Сестра жертва син заради брат

Илен Марко по дворове шета,
остра сабля по калдръми влачи,
чист подкапник над очи надноси,
зелен кожух наопако вее.
Никой смее, никой па умее,
па умее Марко да попита.
Попита го Шеина мила сестра:
- Леле варай, Марко добър юнак,
защо одиш илен по дворове,
илен, Марко, добра коня водиш?
Отговаря Марко добър юнак:
- Леле варай, Шеино мила сестро,
нали питаш, право да ти кажем -
погубил съм девет мили сина,
па ми сакат глава на замена,
а я немам глава да им дадем,
сам кем, сестро, на замена д'идем!
Проговаря Шеина мила сестра:
- Леле варай, Марко добър юнак,
язе имам девет мила сина,
десетото Груйо мало дете,
него ке ти на замена дадем!
Па си ошла дома на дворове.
Сите сина от лова дойдоха,
Груйо дете от механа нема.
Па си дойде Груйо мало дете.
Майкя Груйо потиом говори:
- Айде, Груйо, айде, мили сино,
уйкя ти е сватба заправйло,
сичка си е рода поканило
и мене е, сино, поканило.
Тизе, сино, девер ке му бъдеш.
Па си пойде Груйо мало дете,
па си пойде уйкеви си двори.
Доде снахи погача месили,
три пъти са снахи умирили;
доде братя коне му стегали,
три пъти са братя умирали,
три пъти ги с вода заливали;
доде баща пари да му брои,
три пъти е баща преумирал,
три пъти го с вода заливали -
доде майкя премена да найде,
три пъти е майкя умирала,
три пъти я с вода заливали.
Па си ойде Груйо мало дете,
па си ойде укьови си двори,
среде двори турци наседали,
среде двори ясен огън гори.
Ка видоя Груйо мало дете,
той час турци на нодзе станали,
та хванали Груйо мало дете,
фърлили го у ясния огън.
Пищи Груйо, пищи колко може,
глава скача, език дума дума,
та се чуло чик до мила бога.
Даде господ ситна летна роса,
та огаси тоя ясен огън,
та станало Груйо мало дете,
па си ойде дома на дворове,
па покани сичка своя рода,
сичка рода госке му дойдоя.
Груйо майкя потиом говори:
- Леле варай, мой стара мале,
како сакаш, мале, да ти сторим,
дали диван, мале, да ми стоиш,
или борна, мале, да ми светиш?
Майкя Груйо потио говори:
- Леле варай, Груйо мало дете,
мало дете, мое мило чедо,
по-добре е майкя да ти свети.
Тогай стана Груйо мало дете,
та намаза свой стара майкя,
намаза я с катран и видело,
па запали нему стара майкя!
па на госке потиом говори:
- Госке ле мило, събрано,
де се е чуло видело
мила майкя сина да издава,
да издава, брат да заменява!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009