* * *

Сестра жертва син заради брат

Николо, море, Николо!
Никола цвили по гора,
по гора, по пусталия,
по поле, по руманлия.
На гора шума опадна,
на поле трава полегна,
на сзер вода пресъхна.
Никой Никола не чуе
защо ми цвили по гора,
по гора цвили и плаче.
Зачу го сестра Елена,
па на Никола говори:
- Братко Николо, Николо,
защо ми цвилиш по гора,
по гора, по пусталия,
по поле, по руманлия?
На гора шума опадна,
на поле трава полегна,
на езер вода пресъхна!
Дали си гладно и жадно,
или си голо и босо?
Никола дума думаше:
- Сестро, Елено, Елено,
нито съм гладно и жадно,
нито съм голо и босо,
нело съм, сестро, у гайле.
Заминая еничере
из тая гора зелена.
Заминало, еничерче,
заминало загинало,
под Витиня уБояня,
мене са беда бедиле,
глава за глава иская.
Я немам глава да дадем,
мойта че глава да иде,
затова цвилим по гора,
по гора, по пусталия,
по поле, по руманлия,
затова цвилим и плачем!
Я сестра си му думаше:
- Братко Николо, Николо,
я мучи, братко, не плачи!
Я имам девет синове,
десети Илко козарче,
него ми никой не знае,
не знае и не познава.
Него съм гори раждала,
раждала, гори чувала,
него за глава че дадем.
Кога било довечера
сите ги майка собрала
на тие честни трапези,
собрала, изпрегледала,
на Илкоте се нагледа,
и на Илкоте говори:
- Илко, мамино козарче,
вечерай, Илко, па легай,
отзаран рано че раниш
у света млада неделя.
Укя те кани на сватба,
уйная девер да бадеш,
уйна за ръка да водиш!
Я Илкоте й говори:
- Мале ле, стара майчице,
да мене ли ред ще дойде -
нека ида по-старите!
Я макя си му говори:
- Тебе те укя ти кани!
И Илко си я послуша,
вечера Илко, па легна,
отзаран рано ранило
у света млада неделя.
Макя му дреи тражеше,
дреите тражи и плаче,
дреи приноси и плаче.
Сестри му чембаз чешлея,
чембаз му чешлят и плачат.
Снахи погача месея,
погача месат и плачат.
Бракя му коня справяа,
коня му справят и плачат.
Баща му порти отваря,
порти отваря и плаче.
Па си ги Илко согледа
и на майкя си продума:
- Майко ле, мила майчице,
да защо сите плачете?
Я майкя си му думаше:
- На сестри ти се не свиди
защо без них да отидеш,
на снахи ти се не свиди
защо па тизе да идеш,
на бракя ти се не свиди
защо ще коня да караш,
на баща ти се не свиди,
че много пари ще харчиш.
Па си го майкя учеше:
- Илко ле, младо козарче,
като ойдеш уйкини ти,
уйкини ти равни двори,
отдалек пушка не хвърляй,
отдалек сабя не метай,
не разигруй врано конче,
не развивай свилен чембаз,
да не чуят уйкини ти,
уйкини ти злите пцета!
Илко е сбогом правило,
па си е Илко тръгнало
през поле, през руманлия,
през гора, през пусталия.
Кога стигна укини си,
укини си равни двори -
що да види, що да чуе:
- пуни двори се сос турци,
се сос турци еничере.
Като видоя Илкоте
се му на нозе рипная,
на ръце го дофаная,
веднаг глава отрезая.
Илко се жално провикна:
- Майко ле, стара майчице,
майко ле, змия да станеш,
сестри и бракя камене!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009