* * *

Сестра жертва син заради брат

Илен Марко по дворове шета,
илен коня по дворове кара,
моров кожух наопъка носи,
чист подкапник над очи надноси,
остра сабля по калдръми влачи,
от калдръми ясен огън сева.
Никой смее Марко да попита,
никой смее, никой не умее.
Попита го сестра му Милица:
- Леле брайно, леле мило братле,
що ми одиш илен по дворове,
моров кожух наопъка носиш,
чист подкапник над очи надносиш,
остра сабля по калдръми влачиш,
от калдръми ясен огън сева?
Проговаря Марко Кралевити:
- Леле сестро, леле мила сестро,
нали ме питаш право да ти кажа.
Нещо ме е беда победила,
че съм убил царевата щерка,
та ми сакат бре глава за глава.
Язе немам глава за замена,
затова съм илен по дворове.
Леле сестро, леле мила сестро,
Тизе имаш до три мили сина,
язе съм ти един мали брата,
дай ми, сестро, един за замена.
А она му нищо не отвърна,
най си ойде на равни дворове,
на Демняна тихом проговара:
- Леле, сине, та леле Дамяне,
укя ти се младо заженило,
абър праща, за тебе заръча,
абър праща на сватба да идеш,
да му бъдеш премладо деверче.
А Дамнян си на либе продума:
- Стани, стани, млада Дамнянице,
завърни си свилени ръкави,
запретни си свилени скутеве,
омеси ти пребела погача,
наточи ми ирежълта здравица,
приготви ми свилена премена,
да си идем на укя на сватба,
да му бъдем премладо деверче.
Изслушала млада Дамняница,
изслушала що я Дамнян реди,
завърнала свилени ръкави,
запретнала свилени скутеве,
да му меси пребела погача,
Ка везела погача да меси,
из брашното паяк изкарала,
ка везела ракия да точи,
на канелка гущер намерила.
Ка везела дреха да му търси,
у дрехите змия изкарала.
Заслушала коня на Дамняна,
дет я стега Дамнян добър юнак,
коня цвили, та се небо цапи.
Она се назад повърнала,
на Дамнян тихом продумала:
- Я си седи, Дамняне юначе,
я си седи, шафер си не иди,
лоши ти се три срещи случиха.
Като везех погача да месим,
у брашното паяк си изкарах,
като везех ракия да точим,
на канелка гущер си намерих,
ка везех дрехи да ти търсим,
у дрехите змия ти намерих.
Ти си стегаш тая врана коня,
коня цвили, та се небо цапи.
А Дамнян си на либе продума:
- Кажи, кажи, мое първо либе,
дали, либе, тебе да послушам,
или, либе, мама да послушам?
Мама ме е от мръвка чувала,
айде, либе, мама да послушам,
да си идем на укя на сватба.
Облече си свилена премена,
преметна се коню на гърбина,
тури подзе у златни зенгии,
па си тръгна из равни друмове.
Коня цвили и назад се връща,
а Дамнян си на конче продума:
- Айде, айде, мое врано конче,
аиде, айде, по-скоро да стигнем,
да си стигнем на укини двори,
да му бъдем премладо деверче!
Ка наближи до Маркови двори,
Марко двори у пелин урасли,
порти съ му гъби гъбьосани,
срет пелинот турци наседали,
окол турци колье напобили,
на кольето кони навързали.
Од далеч го турци сагледали,
по турски си турци продумали:
- Добра лова на нодзе ни иде.
На нодзе го турци дочекали.
на ръце го тургти прифяцяли,
един хвана коньо за ездача,
други хвана Дамняну ръцете,
а трети му главата одреза.
Качили го на вданата коня,
мъртви нодзе у зенгии стоят,
мъртви ръце златна узда държат,
мъртво тело труптина без глава!
Пущили го из равни друмове.
Ка е било във сред полунощи,
събудил се Дамняновият оаща,
че заслушал коня на Дамняна,
а он си е на снаха продумал:
- Стани, стани, млада Дамнянице,
на Дамняна порти да отвориш,
та да видиш защо кон му цвили,
дал не го е вода напоило,
ил не го е зоба назобило,
със бел ориз зоба назобило,
с руйно вино вода напоило?
Ка излезна млада Дамняница,
на Дамняна порти да отвори,
що да види на враната коня -
мъртви нодзе у зенгия стоят,
мъртви ръце златна узда държат,
мъртво тело труптина без глава.
Она се е нъдзад повърнала,
на свекър си тихом продумала:
- Стани, стани, Даммяновийо баща,
стани, стани, Дамнян да си видиш,
та да видиш защо кон му цвили.
Ка излезна Дамняновию баща,
що да види на равни дворове -
мъртви нодзе у зенгия стоят,
мъртви ръце златна узда държат,
мъртво тело труптина без глава.
Провикнал се Дамняновийо баща:
- Чуйте, стари, приказуйте, млади,
как е майка сина си издала,
да го коля тиа люти турци,
та на брата глава да замени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009