* * *

Сестра жертва син заради брат

Имала е Шеина сестрица,
имала е дор до девет сестри,
девет сестри, един братец Марко.
Илен Марко по друмове оди,
по друмове, по равни дворове.
Илен оди, илен коня води,
морав кожух наопако носи,
бел подкапник над очи надноси,
тежка сабя по калдарми влачи,
по калдарми искри огън светкат.
Никой не смей Марка да попита,
никой не смей, нито па умее,
попита го сестрица Шеина:
- Вала, братко, вала, мили братко,
що ми одиш илно по дворове,
илно одиш, илно коня водиш,
морав кожух наопако носиш,
бел подкапник над очи надносиш,
тежка сабя по калдарми влачиш,
от калдарми искри огън светкат?
Я Марко у тио отговаря:
- Вала тебе, сестрице Шеино,
ка ме питаш право че ти кажем,
че да кажем, не че да те лъжем.
Мене са ме беда набедиле,
че съм убол царевата черка,
па ми сакат глава за замена.
Язе немам глава за замена,
затова съм илен и угрижен,
илен одя, илен коня водя,
по друмове, по равни дворове,
морав кожух наопако нося,
бел подкапник над очи наднося,
тежка сабя по калдарми влача
от калдарми искри огън светкат.
Вие сте ми до девет сестрици,
девет сестри и едничок братец,
тизе имаш до девет синове,
язе съм ви един мили брата -
дай ми, сестро, един за замена,
да заменя глава зарад глава!
Шеина е ником поникнала,
поникнала, не му продумала,
нал си стана, па дома отиде,
отиде си на равни дворове.
Га седнали вечер да вечерят,
брат до брата дор девет синове,
она ги е мълком погледала,
на Никола тиом продумала:
- Леле, сине, леле, мили сине,
укя ти се, сине, заженило,
абър прати, за тебе заръча
да си идеш на укьова сватба
да си идеш премладо деверче!
Я Никола на либе говори:
- Стани, стани, Николово либе,
та завърни шиени ръкави,
и запрегни свилени скутеве,
та омеси пребела погача,
наточи ми той жълта здравица,
извади ми свилена премена,
я че идем на укя на сватба,
че му бъдем премладо деверче.
Слушало го неговото либе,
послушало що го е редило,
завърнало шиени ръкаве,
запрегнало свилени скутеве,
па си влезло погача да меси.
Кога му е погача месила
у брашното паяк намерила.
Па е слезла у ладни зевници,
па е слезла здравица да точи.
Кога му е здравица точила
на канела гущер намерила.
Отворила писани сандъци,
отворила дреи да му тражи.
Кога му е дреите тражила
у дреи му змия намерила,
намерила тая люта змия.
Пай Николу нищо не казала,
само му е тио продумала:
- Айде, либе, да се пременуваш,
я че идем конче да ти справим!
Ка отишла конче да си справи
конче цвили, та грива разтриша,
конче цвили, та се небо цапи,
конче цвили и със нозе копа.
Повърна се Николово либе,
па Николу тио отговаря:
- Леле, либе, леле, първо либе,
дома седи, либе, не отивай,
недей оди премладо деверче!
Кога съм ти погача месила
лоша съм ти среща намерила -
у брашно съм паяк намерила.
Кога съм ти здравица точила
па съм лоша среща намерила -
на канела гущер си намерих.
Кога съм ти дреите тражила
у дреи съм змия намерила.
Девет годин ка ти конче справям
глава свежда и си кротком стои,
сега цвили, та гриви разтриша,
сега цвили, та се небо цапи,
сега цвили, и със нозе копа.
Я си седи, либе, не отивай,
лоши съм ти срещи намерила!
Я Никола на либе говори:
- Дали, либе, тебе да послушам,
или, либе, майкя да послушам?
Майкя ме е от мръвка чувала,
от мръвка ме човек изчувала,
язе, либе, майкя че послушам!
Облече си свилена премена,
и понесе той жълта здравица,
па се метна коню дореяна,
па се метна коню на гърбина.
Конче цвили, та се небо цапи,
конче цвили и назад се връща.
Я Никола и това не гледа,
най си тръгна из равни друмове
да си иде на укюва сватба,
да си иде укю на дворове.
Ка си стигна у Маркови двори -
двори са му пелин ураснали,
портите му гъби гъбясали,
чардаците паужини плели,
джамовете съга зафанали.
Сред пелино турци наседали,
у пелино до три турци шетат.
Първи хвана коня за юздата,
втори хвана Никола за руке,
третия му главата отреза,
па шибная конче дореянче.
Понесе се конче дореянче,
понесе се по равни друмове,
грива тресе конче, та си цвили,
та си цвили, небето си цапи.
Мъртви руке златна узда държат,
мъртви ноге у златни зенгии,
мъртво тело труптина без глава.
Конче цвили насред полунощи,
дочул го е Николови баща,
па на снаха тио проговаря:
- Стани, стани, млада Николице,
на Никола тизе да отвориш,
да си видиш Николово конче,
защо цвили, та се небо цапи -
дал Никола не го е поило,
не поило, зоба не зобило?
Излезнала млада Николица,
излезнала, порти отворила,
ка погледна - Никола на коня!
Мъртви руке златна узда държат,
мъртви ноге у златни зенгии,
мъртво тело труптина без глава.
Провикна се Николово либе:
- Стани, стани, Николови тейно,
стани, стани, та си бърже дойди,
да си видиш защо коня цвили!
Ка излезе Николов бащица
що да види - Никола на коньо:
- мъртви руке златна узда държат,
мъртви ноге у зенгии стоят,
мъртво тело труптина без глава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009