* * *

Сестра жертва син заради брат

Робството. Чу се, прочу се робството, робството,
от Дунав дор до планина, планина,
от изгрев слънце до залез;
от всяка къща по човек.
До сама мама ред дойде,
и тя човек в робство да прати.
Мама си има три сина,
мама се чуде и мае,
кого в робство да прати.
Да прати мама Стояна -
Стояну дребни децата;
да прати мама Ивана -
Ивану млада булката;
дапрати мама син Велчо -
син Велчо малък и глупав,
той не ще да се уплаши,
че в робството утива.
Това е било през деня;
вечерта седят да ядат,
седнали не посегнали.
Мама ги наред изгледа,
и бистри сълзи отрони.
Никой не я видял,
най я видя син Велчо,
и си на мама продума:
- Защо ни наред изгледа,
и бистри сълзи отрони,
кой те, мамо, наскърби?
Мама син Велчо думаше:
- Никой ме не е наскърбил;
имаш си вуйчо далека,
че се вуйчо ти заженил,
няма кой девер да иде.
До мен каляска проводил,
младо деверче да пратя.
Син Велчо мама продума:
- Ази ще, мамо, да ида,
на вуйчо младо деверче.
Всичките Велчо стягали -
мама му хляба месеше,
буля му коса решеше,
батьо му конче стягаше,
сестра му венец виеше
и си косата скубеше.
И са си Велчо пратили,
в робство Велчо пратили.
Девет години в робството,
ни едно писмо не прати...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009