|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Стоян са беда бедили,
бедили и окривили,
че зиме ходи хайдутин,
а лете в хладни механи.
Стадо му за беглик взели,
отвъд Дунава прекарали,
отвъд Дунава, във Влашко.
- Я ми дай, мамо, кавала,
край бял Дунава да ида,
със кавала да засвиря.
Кавал му свири, говори:
- Караджа, овен най-добър,
ако ми стадо преведеш,
рогата ще ти позлата,
вълната ще ти обнижа
със ситен, дребен маргарец!
Като чул Караджа кавала,
кръстом стадото изходи
и си стадото поведе,
от сам Дунава доведе.
Турци си турски думаха,
а българите - български:
- Да е бил Стоян хайдутин,
не бил стадо научил
на кавал да проумява!
Змеево, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|