* * *

Син в тъмница

Станча го беда бедили,
бедили и укривили,
че е хайдутин походил,
та обрал труцки конаци
и си е пуснал конето,
та са чаире опасли.
Де са го Станча видели
пустите турци проклети,
фатили, та го вързали
и го в темница хвърлили,
в царската темна темница.
Темницата бе плетена,
плетена, недоплетена,
мазана, недомазана.
Донка за вода ходеше
с тяхните бели харкоми
покрай темната темница.
Станчо на Донка думаше:
- Да речеш, Донко, майци си,
я пък майка ти - тейно ти,
да дойдат да ме извадят
от тъва темна темница!
Вейке ми додя да лежа,
вейке ми изгни снагата
и ми чембасът окапа!
Синджир ми шия изяде,
тежки букаи - ногите
и бележици - ръките!
Донка на Станча думаше:
- Лежи, Станчо ле, та мълчи!
Нека ти гние снагата,
както ми гние сърцето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010