* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Защо си, синко, нажален,
нажален, още оскърбен.
Стоян майци си думаше:
- Я иди, мамо, да видиш
зад наште, мамо, огради -
четирите попски дъщери,
четирите, мамо, сгодени,
с червени була на глава,
златни им гривни на ръце.
И там са мамо заклани;
сеймени ще да научат
че съм ги язе заклало.
Докат си Стоян издума,
сеймени са го хванале.
Назад му ръце вързале
и в Никопол го закарале.
Лежал е Стоян, що лежал,
цели ми девет години;
вода му на глава прокапа,
той на вратари думаше:
- Ой вие, млади вратари,
вода ми на глава прокапа -
дали са летни дъждове,
или са зимни снегове.
Вратари, те му казале:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
най са майчините ти сълзи.
Че им се тогаз смилило,
и на Стояна казале:
- Момче Стояне, Стояне,
от днеска ти си свободен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010