Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Син в тъмница

Стоян по двори ходеше,
бели си пръсти трошеше,
и жално милно плачеше.
Отде го видя майка му,
мама Стояне думаше:
- Стоене, синко, Стоене,
що ходиш по двори и плачеш,
дали ти е стадо чамаво
или ти псетата бяс хвана?
Стоян на мама думаше:
- Като ме питаш, да кажа;
снощи си, мамо, отидох
зад моите, мамо, полугари,
прелези да си затръня,
вратите да си заключа.
И какво, мамо, да видя -
четири моми заклани,
и четирите годени,
с червени була на глави...
Мене са беда бедили,
че аз съм заклал момите
и те ме, мамо, осъдили,
да лежа, мамо, у кауша.
Доде си Стоян издума,
пътна се врата отвори,
в двори влизат джелати,
черни му върви изрязаха,
опак му ръце вързаха.
Че са Стояна отвели
в тъмна тъмница хвърлили.
Седял ми Стоян в тъмница
цели ми девет години.
Всяка ми заран ходила,
Стояновата майчица.
По-малко хлебец носела,
повече вода студена,
и бистри сълзи ронила;
на началник се молила
дано Стояна да си освободят,
че той не е Стоян хайдутин,
ами Стоян стар овчар.
От нейните сълзи горещи
то е билото протекло
и му перчема намокрило.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарко ле, братко ле,
дали са силни дъждове,
или пък тежки снегове?
- Нито са силни дъждове,
нито пък тежки снегове -
туй е, Стоене, майка ти.
Откакто в тъмница лежиш,
майка ти заран идваше
и бистри си сълзи ронеше
ний тебе да си пуснем.
Кат чу Стоян тез думи,
Стоян тъмничар продума:
- Тъмничарко ле, братко ле,
мама при мен доведете
нещичко да й аз кажа.
И те завели майка му.
Стоян на мама думаше:
- Я давай, мамо, залагай
и на огнището пепелта,
югичи да ми доведеш,
кавала да ми подадеш,
със кавал да им посвиря.
Давала мама, залагала,
и на огнището пепелта,
и тя югичи му завела
и ги в двори пуснала,
и му кавала подала.
Стоян от тъмница засвири;
като зачуха югичи,
право в тъмница отиват
с рога си врати бият,
с крака, с конци копаят
при Стояна да си отидат.
Като ги началника съгледа,
той на тъмничар думаше:
- Скоро Стояна пуснете,
той не е Стоян хайдутин,
ами е Стоян стар овчар.

 


Виноград, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ); югиче - югичи, овни; с конци - неясно.

 

 

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)