* * *

Син в тъмница

Стоян си перчам чешеше,
мама на Стоян думаше:
- Синьо льо, сино Стоене,
защо си тъжен кахърен?
Стоян мами си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
като ме питаш да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
снощи замръкнах, мале мо,
до мойо стадо голямо.
Сред нощи, сред полунощи,
върли са псета залали,
залали, мамо, й хукнали.
И аз навънка излягох
да видя стадо що бяга.
Погледах долу й нагоре,
кога са назад обърнах
зад моя, мамо, полугар
четири моми заклани,
четири, мамо, годени,
с алени була на глави,
със златни гримни на ръце,
със златни пръстени на пръсти.
Таман си Стоян издума,
едни куполци дойдоха,
тий са Стояна хванали,
в темна темница хвърлили,
да лежи Стоян, да темней
цели ми девет години.
На десетата година,
тъмница му й прокапала,
прокапа, холам, протече.
Стоян темничари думаше:
- Темничари, вие ключари,
дали й от буйни дъждове,
или й от тежки снегове,
че ми тъмница прокапа,
прокапа, още протече.
Темничари Стоян думаха:
- Стояне, холам, Стояне,
нито й от буйни дъждове,
нито й от тежки снегове,
я най, Стояне, майка ти
деня и нощя плакала,
плакала, холам, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010