* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедиха, мари, (2)
бедиха и го кривиха,
и го в тъмница запряха,
да седял девет години.
На десетата година
Стоян се изясно провикна:
- Де да е мама да доди
кавала да ми донесе,
кавала - шестопръстия,
югича да ми докара,
югича - сребророгия.
С кавал да му засвиря,
югича да ми поиграй.
Като зачула майка му,
че му кавала донесе
и му югича закара.
Стоян с кавала свиреше,
че му югича заигра.
Тогаз Стояна пуснаха,
пуснаха и обесиха.

Финалът е нелогичен - във всички други варианти героят е освободен (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.