* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
що тъй си тъжен, кахърен,
дали ти й стадо чумаво,
чумаво и урочасано,
или кучето бяс хвана?
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа и да не скрия,
на майка лъжа не бива,
от майка скрито не бива:
снощи си минах край село,
тамо си, мамо, заварих
три моми, трите заклани,
и трите, мамо, годени,
годени, пръстен менени.
Който ме, мамо, там видя,
той ще ме беда набеди,
той ще ме в тъмница хвърли.
Дорде си Стоян издума,
двора се пълен напълни,
с сеймени, бюлюкбашии.
Тий си Стояна търсеха,
търсеха и намериха,
и го в тъмница хвърлиха.
Стояновата майчица,
медна й пътека отбила
до тъмницата да ходи,
до тъмничарски прозорец
и на Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
тук ли си синко, жив ли си?
- Тука съм, мамо, и жив съм,
вежди ми очи прикрили,
брада колене достигна.
Ще ти се, мамо, помоля,
кавалът да ми донесеш,
овните да ми докараш.
Аз ще си, мамо, засвиря,
да видя шъ л' ма познаят.
Като си Стоян засвири,
овните се разиграли,
каменни стени сриваха,
железни врати отварят,
ключарът се е замаял, (2)
таквози чудо не виждал.
И Стоян освободили
от тез дълбоки зандани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.