* * *

Син в тъмница

Майка Стоян думаше:
- Защо си тъжен, кахърен,
дали ти е стадо шаркаво,
или ти е конче болнаво,
или ти псетата бяс хвана.
Стоян майка си думаше:
- Майно ле, стара майчице
не ми е стадо шаркаво,
не ми е конче болнаво.
Аз си снощи отидох,
гори ми на полугаря,
стадото да си назобя,
кончето да си напоя,
псетата да си нахраня.
Че там си, мамо, намерих
на четирите кьошета
четири моми заклани,
жълти им нанизи на шии,
златни им гривни на ръце.
Посегнах,мамо, да взема,
да взема гривни от ръце,
че ме сеймени хванаха.
Тука ли, мамо, да стоя
или далеко да бягам?
Докато се Стоян издума
и го сеймени хванаха,
и в тъмница затварят.
Стоял е девет години,
че му тъмница прокапа.
Стоян тъмничара думаше:
- Що ми тъмница прокапа -
дали е от големи дъждове,
или е от големи снегове?
Тъмничар Стоян думаше:
- Ни е от големи снегове,
нито от големи дъждове,
най са на твоята майка сълзите.
Тогава Стоян извика:
- Я иди, мамо, у дома,
че ми донеси кавала
и ми доведи стадото.
Че му донесе кавала,
през ключова дупка подаде.
Като с кавал засвири,
стадото му с крака рита,
рита да му отвори,
и със рога рони,
рони да отключи.
Тогава са разбрали,
че е бил Стоян млад овчар,
не е бил Стоян хайдутин
и го на свобода пуснали.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)