* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си, синко, кахърен,
кахърен, още нажален?
Дали ти е сърце болнаво,
или ти е стадо чумаво,
или ти псета бяс хванаха?
А Стоян си мами продумал:
- Майко льо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Снощи си, мамо, отидох
на моя зелен полугар.
Там си, мамо, заварих
дор три ми булки заклани,
с червени була покрити,
дали ще мене да бедят?
И дорде го Стоян издума,
че са си Стоян хванали
и са Стояна откарали,
и го в тъмница хвърлили.
Станало й девет години,
никой при Стоян не отишъл,
най е ходила майка му
и над тъмница плакала,
че й билото прогнило
от нейните сълзи горещи,
че си тъмница прокапа.
Стоян тъмничари продумал:
- Тъмничари и вий, ключари,
що си тъмница прокапа -
дали от буйни ветрове,
или от силни дъждове,
или от тежки снегове?
Тъмничари думат Стояну:
- Не е ни от буйни ветрове,
нито от силни дъждове,
или от тежки снегове.
Това е, Стояне, майка ти -
девет години как тя се плаче,
затуй си тъмница прокапа
от нейните сълзи горещи.
Като зачул Стоян тез думи,
той се изясном провикнал
и на майка си продумал:
- Я дай ми, мамо, кавала,
със него да си засвиря.
И си е кавал засвирил;
де го е зачуло стадото,
стадо му кавал познало
и пред тъмница отишло.
Югичи с рога блъскали
и си вратите счупили,
и при Стояна отишли,
и си Стояна пуснали,
та си тъмничари разбрали,
че не е Стоян млад хайдутин,
а си е Стоян млад овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010