* * *

Син в тъмница

Стояна беда бядиха,
че е девойка полюбил,
между две села големи,
между два врися студени,
тьошка го глоба глобиха,
хиляда и пет стотини,
хиляда имя, дадя хи;
петуну няма да даде,
та го хванаха, ворзаха
и в тявница го метнаха.
Стоян нарочя, пурочя:
- Де да я майка да дойдя,
да си ми майка донясе,
баш гиздилнана прямяна
и моя медни кавала!
Зачу го майка, отидя,
та си му майка однеся
баш гиздилнана прямяна
и медено му кавала;
чя си са Стоян огизди,
засвири медно кавале,
с кавалян дума думашя:
- Мен ни йо мила, маля ля,
глобана и жеремьона,
ниг ми я жялну маля ля,
ем ми йо мила мумана -
с очи я ни сам погльодал,
дума хи ни сам продумал,
та не да са сам полюбил.
От де го зачу кадия,
та на сяйменя викашя:
- Сяйменя, варли сяйменя,
та пуснитя си Стояна
и дайтя си му глобана
хиляда и пет стотини
и венчяйтя му мумана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010