* * *

Син в тъмница

Стоян беда бедили, Дойне,
бедили и уловили,
и го в тъмница фърлили, Дойне,
в тъмница нова градена,
градена, недоградена,
дъски недодялани,
железа недотриени.
Стоян отвътре повикал:
- Боже ле, мила Боже ле,
нямам ли нийде никого,
ни майка, ни помайчима,
ни баща, ни побащима,
ни братец, ни побратима,
ни сестра, ни посестрима,
каваля да ми донесе,
югича да ми докара?
Отде го зачу майка му,
майка му, мащехата му,
та му кавала занела,
и му югича закара.
Стоян отвътре засвири,
югич отвънка заигра
наляво къде турците,
надясно къде българите.
Турците се чудом чудеха:
- Да беше Стоян хайдутин,
не знайше кавал да свири,
не знайше югич да играй.
Та са Стояна пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.