* * *

Син в тъмница

Ходили моми на пазар,
ходили и се върнали,
немали дума да думат,
ни шега да се шегуват,
ни пазар да пазаруват;
ами Стояна корили,
корили и ковладили:
- Какъв е Стоян млад юнак!
Ни оре Стоян, ни копай,
ни храни баща, ни майка,
ни гледа жена, ни деца;
най лете ходи с хайдути,
пък зиме по механите;
задиря механжийките,
задиря, коя задира -
Калинка куюнджийката
и дъщеря й Еленка
Добре задиря мама й,
защо задиря Еленка,
Еленка, мома хубава?
Че са Стояна хванали,
че го в тъмница запрели;
Седял е много ни малко,
седял е девет години,
мама му не го познала.
Тъмница била на пътя,
пътници в пътя вървяха,
Стоян из дупка гледаше,
че на пътници думаше:
- Пътници, кални друмници,
от где сте и от къде сте,
от кой сте чудни вилает -
да не бъдете от Враца,
от Враца, наша родина?
Мама му в пътя вървеше,
че на Стояна думаше:
- Ти ли си, синко Стояне?
- Ази съм, стара майно ле!
Майно ле, да ми донесеш
кавала със кавалката,
и да ми доведеш югича -
със кавал да му посвиря,
югича да ми поиграй
наляво къмто турците,
надясно къмто българи...
Мама Стояна послуша,
че му донесе кавала,
кавала със кавалката
и му доведе югича.
Стоян в тъмница засвири,
югича отвън заигра
наляво къмто турците,
надясно къмто българи.
Турците турско хортуват,
пък българите български:
- Да беше Стоян хайдутин,
не би изучил тоз югич,
да тъй хубаво да играй -
наляво къмто турците,
надясно къмто българи!
Че си Стояна пуснали.
Стоян си у тях отишъл.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010