|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Стоян със кавал засвирил,
кавал му свирил, говорил:
- Дал няма някой от нейде,
да доди, да ме отърве
от туй турско робство проклето!
Турците в халка стояха
и си по турски говорят:
- Ай да си Стоян уловим,
у тъмница да го хвърлиме!
Стоян по турски разбира,
че търтил Стоян да бяга.
Турците думат Стояна:
- Дур, бре Стоене, не бягай!
Че са Стояна хванали,
в тъмница са го хвърлили,
цяло го село забрави,
майка му не го забравя.
Че му овена повела
и му кавала вземала,
право в тъмница отиде
по туйно време, по онуйно,
когат' ключари заспали;
тя на вратата почука:
- Стоене, майка, Стоене,
малко вратата повдигни,
от тъмница, майка, да излезеш.
Стоян майка си думаше:
- Не мога, майко, не мога,
че ми й косата урасла!
Овена навън, бре, заблял,
Стоян от тъмница засвирил
с неговите медни кавали,
овена навън играеше.
Турците в халка стояха
и си по турски думаха:
- Хай да Стояна извадим
от таз ми тъмна тъмница!
Ряхово, Русенско; трапезна (СбНУ 60, № 1371 - "Момък в тъмница,
защото се оплакал от робството"); в халка - в групичка, в кръг.
Песента е късно осъвременена - подменен е мотивът за затварянето в тъмница, но
не и начинът на освобождаването (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|