* * *

Син в тъмница

- Синко Стояне, Стояне,
защо си, мама, жаловен,
жаловен, та па грижовен,
дали ти стадо промира
йели ти пцета беснее?
- Нито ми, мамо, стадо промира,
нито ми пцета беснеят,
яла съм пасал стадото
по дренополски полета,
там намерих три моми годени,
годени, та па заклани.
Дренополските кадии,
кадии и съдии
мен ще победят,
мен ще набедят.
Додето Стоян издума
дренополски кадии,
кадии и съдии стигнаха,
Стоян в тъмница турнаха.
Лежа Стоян девет години,
майка му ходеше и плачеше,
плачеше над тъмницата,
тъмница от сълзи прокапа,
прокапа, още протече,
Стоян са из тъмница обади:
- Дали са дъждове бурни,
дали са снегове големи?
Майка са на Стоян обади:
- Нито са дъждове бурни,
нито са снегове големи,
ами са майчини сълзи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010