* * *

Син в тъмница

Стоян мама си думаше:
- Да идеш, мамо, да идеш
на наш зелен полугар,
да видиш какво е чудо станало -
на четирите кюшета
четири моми заклани
и четирите сгодени.
Златни им гривни на ръце,
жълти им була на глави.
Кажи ми, мамо, научи
къде ми, мале, да ида -
аз съм овчарин
и мен в беля ще вкарат.
Майка Стоян думаше:
- Кой ще те от майка поскрие?
Доде са майка издума,
лоши са псета лайнали,
чемшир се порти хлопнали.
Сеймени в двори навлезли,
те си Стоян хванали,
назад му ръце вързаха
и го в зандани вкараха,
и го в тъмници запряха.
Седял ми девет години,
на десетата година
майка при него отиде,
Стоян да си повиди.
Стоян майка думаше:
- Я да се, мале, ти върнеш
да ми донесеш кавала
и да ми доведеш югича,
югича, овен най-хубав.
Че се е майка върнала
и му донесла кавала,
и му донесла югича.
Стоян с кавала засвири -
югич се на врата удари
и врата се отвори.
Тогаз Стоян пуснали
и на Стоян думаха:
- Машала, Стояне, машала,
добра те е майка хранила.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)