* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дъли ти й стадо чамаву,
или ти й псета бяс хванало?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
нито ми й стадо чамаво,
нито ми й псета бяс хванало.
Снощи са псета лавнали,
излязох, майко, да видя -
на нашата, мамо, полугар
дор четири булки заклани,
с червени була на глави.
Майно ле, ще ме набедят,
майно ле, ще ме изловят.
Докат си Стоян думаше,
стражари влизат у двора,
че си Стояна хванали
и са го у тъмница хвърлили.
Никой при него не ходи,
само мама му ходи при него.
Стоян мами си думаше:
- Що ми й тъмница прогнила,
прогнила и прокапала -
дали й от тежки снегове,
или от буйни дъждове?
Мама на Стоян думаше:
- Нито й от тежки снегове,
нито й от буйни дъждове,
най, мама, Стояне,
от мойте сълзи горещи.
Стоян мама си говори:
- Стига си, мамо, плакала,
мене оплаквала,
иди си, мамо, у дома,
да даваш мило за драго;
само мойте ле, да н' даваш -
мойто вакло югиче;
майно ле, да ми докараш,
и мойте медни цафари
майно ле, да ми донесеш.
Мама на Стоян стадо закара
и му цафари занесе.
Стоян със цафари засвири,
че му се й стадо задели
на два, на три билюка.
Тъмничери си думаха:
- Не ми й Стоян хайдутин,
най ми й Стоян добър овчарин!
И те си Стояна пуснаха.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)