* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Защо си тъжен, кахърен,
дали ти стадо чумаво
или ти псета бяс хванало?
Стоян майка си думаше:
- Нито ми й стадо болнаво,
нито ми псета бяс хванало.
Снощи си, мамо, поминах
край мойте, мамо, граждове,
там си, мамо, намерих
три моми, три хубавици,
и трите, мамо, заклани,
и страх ме, мамо, и страхме
и страх ме, дан ме набедят!
Додет си Стоян издума,
двора се пълен напълни
с турци и със сеимени.
Те си Стояна хванаха,
пък му ръце вързаха,
напреде си го забраха,
в Сливен го закараха
в Сливенските затвори.
Там си Стояна хвърлиха,
се лежал Стояна, се болял,
цели ми девет години.
Стоян тъмничар думаше:
- Стана ми девет години,
тъмница не ми й капала
що ми тъмница прокапа,
дали от силни дъждове
оли от тежки снегове?
Тъмничар дума Стояна:
- Нито са силни дъждове,
нито са тежки снегове.
Най е, Стояне, майка ти -
сутрин, вечер, дохождала
и над тъмници плакала!
От нейните сълзи горещи,
тъмницата е прогнила,
прогнила и прокапала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010