* * *

Син в тъмница

Имала майка, имала,
едного сина Стояна.
Гледа го майка, чува го,
зиме по чудни огнища,
лете по чудни стърнища
и него майка изгуби.
Насъдя ходи, обиди,
по села и градове.
Нийде го майка не найде,
дор не отиде майка му
в Едрена града голяма,
в едренските тъмници,
тамо го майка намери.
Три години седя та плака,
над Стоянова тъмница,
та е билото прогнило,
прогнило и прокапало,
Стояну чомбяс измокри.
Стоян тъмничар продума:
- Тъмничарко ле, братко ле,
дали са силни дъждове,
ели са тежки снегове,
та е билото прогнило,
прогнило и прокапало,
та ми чомбяса измокри?!
Тъмничар дума на Стоян:
- Нито са силни дъждове,
нито са тежки снегове,
туй е, Стояне, майка ти.
Три годин става как плаче,
над тая тъмна тъмница.
Стоян се тогава обади:
- Мамо ле, стара майчице,
стига си, мамо, плакала
тъмница със сълзи обливаш!
Стани си, малко, иди си,
забери вакли югичи
и вземи Стоян кавала.
Югичи на двор ще пуснеш,
кавала на мен ще дадеш.
Послушала го майка му,
докара вакли югичи,
донесла Стоян кавала.
Стоян в тъмница засвири.
Като го зачуя югичи,
с крака прага ровеха,
че ги съгледаха агите,
агите още пашите,
а че се паша провикна:
- Пускайте Стоян на воля,
че не е Стоян хайдутин,
най си е Стоян стар овчар!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010