* * *

Син в тъмница

- Стояне, мама, Стояне,
що си ми толкоз кахърен,
що по двор ходиш и плачеш?
- Мор мале, стара майчице,
снощи ми псета лавнаха
и ми е стадо блейнало,
азе излезнах да вида.
Зад моя, мамо, полугар,
четири моми заклани -
се със златни гривни на ръце.
Мене ща, мамо, да бедят.
Докат Стоян издума
си сеймени дойдоха
опак му ръце вързаха,
право в Никопол откараха
в Никополската тъмница.
Там стоял Стоян три годин,
никой при него не отиде
сал неговата майчица.
Тя над тъмница плакала,
сълзите й като ручеле,
та е билото прогнило,
та на Стоян перчем намокри.
Тогаз се Стоян обажда
и на вратарче говори:
- Вратарче ле, братко ле,
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове,
та ми тъмница прокапа
и ми перчема намокри.
Вратарче му отговаря:
- Стояне, младо юначе,
нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове;
туй е, Стояне, майка ти -
три годин стана, как плаче,
та ти тъмница прокапа
и ти перчема намокри.
Тогаз се Стоян обажда:
- Мор мале, стара майчице,
иди ми, мале, донеси,
меден ми кавал донеси
и ми югичи докарай.
Като майка му отишла
и му кавала донела,
вакли югичи докара.
Майка му кавал подала;
Стоян си с кавал засвирил,
югичи с глава блъскаха,
с крака земя ровеха -
при него искат да влезат.
Тогаз се казва, доказа,
че Стоян не е хайдутин,
а е бил Стоян млад овчар.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)